ПРЕСПАНСКИТЕ ЕЗЕРА – ПРИРОДА, ИСТОРИЯ И МОДЕЛ ЗА РАЗВИТИЕ НА МЕСТНИТЕ ОБЩНОСТИ

От гледна точка на пътешественика едно от най-красивите места в Северна Гърция е до границата с Македония и Албания. Там се намират Голямото и Малкото Преспански езера. Голямото Преспанско езеро е разделено между три граничещи държави: Гърция, Албания и Република Северна Македония, като по-голямата част се намира в РСМакедония. Езерото не се изтича никъде, а водата се просмуква от планината Галичица, за да се излее от множеството извори в Охридското езеро.

Преспанското езеро, снимка Елеонора Негулова

Езерото Преспа е едно от големите езера на Балканите с площ от 272 км2 и дълбочина от 55 метра. Има много видове редки птици, като пеликани, чапли, корморани, и др. и туристите могат да видят зелените хълмове с гори от кедър и дъб.

Пътят Флорина – Езерата Преспа е един от най-красивите пътища, които можете да видите в Гърция през всички сезони. Пътувахме по него от Солун, като ни отне около  часа. Попаднахме в едно райско място, защитено като Национален парк. В рамките на проект i-TOUR, финансиран чрез програмата за трансгранично сътрудничество „ИНТЕРРЕГ Гърция – Република Северна Македония  2014-2020” имахме шанса да опознаем този невероятен район, да видим как се опазва природното наслестдво и как се валоризират ресурсите за целите на местните общности.

За мен, като човек от малкия бизнес, най-интересно бе да разуча как местните успяват да правят малък бизнес в район от Натура 2000 и при ограниченията на Национален парк. Обектите, които посетихме – къщи за гости, малки семейни хотели, атракции и културни паметници, ми дадоха да разбера че тук има общо разбиране за тяхната стойност и начина им на ползване като икономически ресурси. Моделът, който работи е много интересен, защото демонстрира че е възможно да се намери консенсус за това кой, как и кога да ползва природното и курлтурно наследство, така че да постига добавена стойност за местната общност. Запазената архитектура, грижата за природата, гостоприемството и качеството на храната, ти дават възможност да се почувстваш специален, което се цени високо от туристите. Струва ми се, че хората у нас, които са на позиции да вземат решения относно това как се развиват селски райони и се прави регионално планиране, трябва да посетят тези места в Гърция, за да видят че е възможно да се постигат резултати при демографски, природни и културни условия, аналогични на много такива у нас.

Около езерото е наситено с паметници на културното наследство, които са добре социализирани и обозначени. Посетителите остават с приятно впечатление от начина, по който се поддържат, не само с грижа към обектите, но и с мисъл за посетителите. По скалите около брега можете да откриете множество пещери, голяма част от които са ползвани като убежища за монаси или са превърнати в скални църкви.

Поглед към Преспанското езеро от една от Средновековните скални църкви, снимка Елеонора Негулова

Не мога да не спомена, че районът на малкото Преспанско езеро е пропит и с българска история, което обаче не би могло да се разбере от чуждестранни или гръцки туристи, т.к. съвременната българска държава не е положила усилия да обозначи мястото на остров Агиос Ахилиос в Малкото Преспанско езеро, където в базиликата Свети Ахил от 10 век през 60-те години на 20ти век професор Николаос Мицопулос открива гроба с останките на цар Самуил.